димя
[diˈmjɐ]
димя значение:
Какво е димя? Изпускам, отделям дим (при горене или тлеене).
1. (пряко) Изпускам, отделям дим (при горене или тлеене).
2. (преносно) Вдигам се, изпарявам се под формата на пара или мъгла.
- Ударение
- димя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ди-мя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на димя
(пряко)
- Коминът на къщата димеше в студената сутрин.
(преносно)
- Над реката димеше гъста сутрешна мъгла.
Синоними на димя
Как се пише димя
Грешни изписвания: демя, дймя
Коренът на думата е 'дим'. Пише се с 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дымъ
Общославянски корен, сроден с латинското 'fumus' и санскритското 'dhumas'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- коминът дими
- огънят дими
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
