димя
[diˈmjɐ]
димя значение:
Какво е димя? Изпускам, отделям дим (при горене или тлеене).
1. (пряко) Изпускам, отделям дим (при горене или тлеене).
2. (преносно) Вдигам се, изпарявам се под формата на пара или мъгла.
- Ударение
- димя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ди-мя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата димя 52
- димели
- димете
- димеше
- димейки
- димелите
- димен
- димена
- димени
- димено
- димения
- димената
- димените
- дименият
- дименото
- дими
- димим
- димиш
- димите
- димил
- димила
- димили
- димило
- димилия
- димилата
- димилите
- димилият
- димилото
- димих
- димиха
- димихме
- димихте
- димят
- димял
- димяла
- димяло
- димялия
- димялата
- димялият
- димялото
- димях
- димяха
- димяхме
- димяхте
- димящ
- димяща
- димящи
- димящо
- димящия
- димящата
- димящите
- димящият
- димящото
Примери за използване на димя
(пряко)
- Коминът на къщата димеше в студената сутрин.
(преносно)
- Над реката димеше гъста сутрешна мъгла.
Синоними на димя
Как се пише димя
Грешни изписвания: демя, дймя
Коренът на думата е 'дим'. Пише се с 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дымъ
Общославянски корен, сроден с латинското 'fumus' и санскритското 'dhumas'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- коминът дими
- огънят дими
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.