пуша
[ˈpuʃɐ]
пуша значение:
Какво е пуша? Вдишвам и издишвам дим от тлеещ тютюн или друго вещество (цигари, пури, лула).
1. (пряко) Вдишвам и издишвам дим от тлеещ тютюн или друго вещество (цигари, пури, лула).
2. (пряко) За огън, комин или уред – отделям, изпускам дим при горене.
3. (преносно) Вдигам пара, изпарявам се (за течност или влажен предмет).
- Ударение
- пу'ша
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- пу-ша
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на пуша
(пряко)
- Той пуша по две кутии цигари на ден.
- Забранено е да се пуши в закрити обществени места.
(пряко)
- Печката пуши, защото коминът е запушен.
- Огънят започна да пуши силно заради влажните дърва.
(преносно)
- Топлата супа пуши в чинията.
Синоними на пуша
Антоними на пуша
Как се пише пуша
Грешни изписвания: поша, пушъ
Глаголът завършва на -а в 1 л. ед.ч., тъй като е от II спрежение и коренната гласна е ударена (или исторически мека съгласна ш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*puxъ (пух, прах)
От праславянското *pušiti, производен на *puxъ (пух, прах). Първоначалното значение е било „вдигам прах“ или „димя, изпускам пара“, което по-късно се специализира и за употребата на тютюн.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пуша цигари
- пуша лула
- печката пуши
Фразеологизми:
- пуши ми главата
- работа та пуши
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
