Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дисониращ

[disoˈniraʃt]

дисониращ значение:

Какво е дисониращ? Който звучи в дисонанс; който е нестроен, нехармоничен и дразни слуха.

1. (музика/акустика) Който звучи в дисонанс; който е нестроен, нехармоничен и дразни слуха.
2. (преносно) Който е в противоречие с околната среда, обстановката или общото настроение; несъответстващ.
Ударение
дисони́ращ
Част на речта
прилагателно име, причастие
Сричкоделение
ди-со-ни-ращ
Род
мъжки
Мн. число
дисониращи
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дисониращ

(музика/акустика)
  • В оркестъра се чуваше един силно дисониращ тон.
(преносно)
  • Неговото изказване беше дисониращ елемент в празничната атмосфера.

Как се пише дисониращ

Грешни изписвания: дисониръщ, десониращ, дйсониращ, дисуниращ, дисонйращ
Пише се с и (от dissonance) и завършва на като сегашно деятелно причастие.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:dissonare
От латински 'dis-' (раз-, отделно) и 'sonare' (звуча). Навлязла чрез западноевропейските езици (френски/немски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дисониращ акорд
  • дисониращ цвят

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.