добросърдечност
[dobrosɐrˈdɛt͡ʃnost]
добросърдечност значение:
Какво е добросърдечност? Качество на човек, който има добро сърце; отзивчивост, мекота на характера и готовност да се помага на другите.
1. (пряко) Качество на човек, който има добро сърце; отзивчивост, мекота на характера и готовност да се помага на другите.
- Ударение
- добросърдѐчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-сър-деч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на добросърдечност
(пряко)
- Нейната пословична добросърдечност ѝ спечели много приятели.
- Той прояви добросърдечност към бездомните животни.
Синоними на добросърдечност
Антоними на добросърдечност
Как се пише добросърдечност
Грешни изписвания: добросърдечнос, добросардечност, дубросърдечност, добрусърдечност, добросърдечнуст
Думата е сложно съществително. Свързващата гласна е о. В корена се пише ъ (от сърце). Завършва на -ст (женски род).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър + сърце
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'добър' и съществителното 'сърце' с наставката за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безгранична добросърдечност
- проявявам добросърдечност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
