Dumite-BG – онлайн речник за българския език

добросърдечност

[dobrosɐrˈdɛt͡ʃnost]

добросърдечност значение:

Какво е добросърдечност? Качество на човек, който има добро сърце; отзивчивост, мекота на характера и готовност да се помага на другите.

1. (пряко) Качество на човек, който има добро сърце; отзивчивост, мекота на характера и готовност да се помага на другите.
Ударение
добросърдѐчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
доб-ро-сър-деч-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на добросърдечност

(пряко)
  • Нейната пословична добросърдечност ѝ спечели много приятели.
  • Той прояви добросърдечност към бездомните животни.

Синоними на добросърдечност

Антоними на добросърдечност

Как се пише добросърдечност

Грешни изписвания: добросърдечнос, добросардечност, дубросърдечност, добрусърдечност, добросърдечнуст
Думата е сложно съществително. Свързващата гласна е о. В корена се пише ъ (от сърце). Завършва на -ст (женски род).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:добър + сърце
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'добър' и съществителното 'сърце' с наставката за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безгранична добросърдечност
  • проявявам добросърдечност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.