доверчиво
[dovɛrˈt͡ʃivo]
доверчиво значение:
Какво е доверчиво? С прекалено голямо доверие; наивно, без подозрение.
1. (пряко) С прекалено голямо доверие; наивно, без подозрение.
- Ударение
- доверчѝво
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- до-вер-чи-во
Примери за използване на доверчиво
(пряко)
- Детето го гледаше доверчиво.
- Той доверчиво сподели паролата си с непознатия.
Антоними на доверчиво
Как се пише доверчиво
Грешни изписвания: дуверчиво, доверчйво, доверчиву
Пише се с о накрая като наречие. Коренът е 'вер', не 'вир'.
Етимология
Произход:Български/Славянски
Оригинална дума:вера
Произлиза от прилагателното 'доверчив', образувано от корена 'вер-' (вяра) с представка 'до-' и наставка '-лив/-чив'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гледам доверчиво
- усмихвам се доверчиво
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
