Dumite-BG – онлайн речник за българския език

недоверчиво

[nɛdoˈvɛrt͡ʃivo]

недоверчиво значение:

Какво е недоверчиво? С липса на доверие; със съмнение и подозрение.

1. (пряко) С липса на доверие; със съмнение и подозрение.
2. (граматика) Форма за среден род, единствено число на прилагателното 'недоверчив'.
Ударение
недовѐрчиво
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
не-до-вер-чи-во
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на недоверчиво

(пряко)
  • Кучето го подуши недоверчиво и се отдръпна.
  • Тя ме погледна недоверчиво, когато ѝ разказах историята.
(граматика)
  • Детето беше плахо и недоверчиво към непознати.

Антоними на недоверчиво

Как се пише недоверчиво

Грешни изписвания: не доверчиво, недуверчиво, недоверчйво, недоверчиву
Пише се слято, тъй като е образувано с частицата не, която променя смисъла на противоположния.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:доверие
Отрицателна частица 'не' + корен 'вер' (вяра/доверие) + наставка '-чив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гледам недоверчиво
  • относям се недоверчиво

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.