докова
[dokoˈva]
докова значение:
Какво е докова? Да завърша коването на нещо; да приключа с поставянето на гвоздеи или обработката на метал чрез чукане.
1. (строителство/занаяти) Да завърша коването на нещо; да приключа с поставянето на гвоздеи или обработката на метал чрез чукане.
2. (преносно) Да добавя още нещо чрез коване.
- Ударение
- докова̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-ко-ва
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- доковавам
Форми на думата докова 52
- докови
- доковат
- доковал
- доковала
- доковали
- доковало
- доковалия
- доковалата
- доковалите
- доковалият
- доковалото
- докован
- докована
- доковани
- доковано
- докования
- докованата
- докованите
- докованият
- докованото
- доковах
- доковаха
- доковахме
- доковахте
- докове
- доковем
- доковеш
- доковели
- доковете
- доковеше
- доковещи
- доковейки
- доковелите
- доковещите
- доковял
- доковяла
- доковяло
- доковялия
- доковялата
- доковялият
- доковялото
- доковях
- доковяха
- доковяхме
- доковяхте
- доковящ
- доковяща
- доковящо
- доковящия
- доковящата
- доковящият
- доковящото
Примери за използване на докова
(строителство/занаяти)
- Майсторът докова и последния пирон в оградата.
- Трябва да докова подковата на коня.
(преносно)
- Ще докова още една дъска, за да стане по-здраво.
Синоними на докова
Как се пише докова
Грешни изписвания: дукова, докува
Коренът 'ков' се пише с 'о' (проверка с 'ковач').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кова
Префиксална формация: 'до-' (завършеност на действието) + 'кова'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.