домиляване
[domiˈʎavɐnɛ]
домиляване значение:
Какво е домиляване? Процесът или състоянието, при което на човек му става мило, драго или тъжно за някого или нещо; обземане от умиление или носталгия.
1. (чувства) Процесът или състоянието, при което на човек му става мило, драго или тъжно за някого или нещо; обземане от умиление или носталгия.
- Ударение
- домиля́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-ми-ля-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- домилявания
Примери за използване на домиляване
(чувства)
- При вида на старата къща го обхвана внезапно домиляване.
- Това домиляване беше породено от детските му спомени.
Синоними на домиляване
Антоними на домиляване
Как се пише домиляване
Грешни изписвания: домилявани, домеляване, думиляване, домйляване, домилявъне
Думата се пише с 'я' (променливо я) след мека съгласна 'л' и пред сричка, съдържаща гласната 'а' или 'о' в следваща позиция или в края на думата, но тук следва правилото на глагола 'домилявам'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мил
Произлиза от прилагателното 'мил', преминало през глагола 'милея' и префигираната форма 'домилявам'. Суфиксът '-не' образува съществителното име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно домиляване
- чувство на домиляване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
