допрочитане
[doprotʃiˈtanɛ]
допрочитане значение:
Какво е допрочитане? Процесът на четене на текст до самия му край, обикновено след като четенето е било започнато по-рано.
1. (образование / култура) Процесът на четене на текст до самия му край, обикновено след като четенето е било започнато по-рано.
- Ударение
- допрочѝтане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-про-чи-та-не
- Род
- среден
- Мн. число
- допрочитания
Примери за използване на допрочитане
(образование / култура)
- Остана ми само допрочитането на последната глава от романа.
- Учителят настоя за внимателно допрочитане на условието на задачата.
Синоними на допрочитане
Как се пише допрочитане
Грешни изписвания: допрочетох, дупрочитане, допручитане, допрочйтане, допрочитъне
Отглаголно съществително на '-не'. Коренната гласна е 'и' (от несвършения вид 'прочитам'), а не 'е' (както в 'прочетох').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:читати
От 'допрочитам' (до + прочитам). Коренът 'чет-/чит-' е свързан с броене и четене. Означава пълно изчерпване на действието четене.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
