допущане
[doˈpuʃtɐnɛ]
допущане значение:
Какво е допущане? Предварително приемане на нещо за вярно с цел изграждане на хипотеза или аргументация (по-често срещано като 'допускане', но 'допущане' е валиден синоним).
1. (логика) Предварително приемане на нещо за вярно с цел изграждане на хипотеза или аргументация (по-често срещано като 'допускане', но 'допущане' е валиден синоним).
2. (административен) Позволяване на някого да влезе някъде или да извърши нещо; даване на разрешение.
- Ударение
- допу̀щане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-пу-ща-не
- Род
- среден
- Мн. число
- допущания
Примери за използване на допущане
(логика)
- Нека направим допущането, че условията са идеални.
- Всяко научно изследване започва с някакво допущане.
(административен)
- Допущането на външни лица в зоната е строго забранено.
Синоними на допущане
Антоними на допущане
Как се пише допущане
Грешни изписвания: допощане, дупущане, допущъне
Пише се с у (допущане). Формата с щ е резултат от историческа фонетична трансформация на ск (сравнена с допускам), като и двете форми са правилни, но допускане е по-неутралната в съвременния език.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:допоущати
От глагола 'допущам', който е дублетна/по-стара форма на 'допускам'. Произлиза от праславянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- теоретично допущане
- допущане до изпит
- грешно допущане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
