досадливост
[dosadˈlivost]
досадливост значение:
Какво е досадливост? Качество на човек или характер, който е склонен постоянно да досажда, да бъде натрапчив и отегчителен.
1. (психология) Качество на човек или характер, който е склонен постоянно да досажда, да бъде натрапчив и отегчителен.
- Ударение
- досадлѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-сад-ли-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- досадливости
Примери за използване на досадливост
(психология)
- Неговата пословична досадливост отблъсна всичките му приятели.
- Имаше някаква стачешка досадливост в начина, по който повтаряше историята.
Синоними на досадливост
Антоними на досадливост
Как се пише досадливост
Грешни изписвания: досадливоста, досатливост, дусадливост, досъдливост, досадлйвост, досадливуст
Правописът се проверява чрез думата досада (д, не т). При членуване се удвоява т: досадливостта.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:досадлив
Произлиза от прилагателното „досадлив“, което е производно на съществителното „досада“ (от старобългарски досадити – обиждам, притеснявам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
