Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дочитане

[doˈtʃitɐnɛ]

дочитане значение:

Какво е дочитане? Процесът на четене на текст до неговия край.

1. (общо) Процесът на четене на текст до неговия край.
Ударение
дочѝтане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-чи-та-не
Род
среден
Мн. число
дочитания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дочитане

(общо)
  • Дочитането на книгата ми отне цяла нощ.
  • Моля за тишина до дочитането на заповедта.

Синоними на дочитане

Антоними на дочитане

Как се пише дочитане

Грешни изписвания: дучитане, дочйтане, дочитъне
Пише се с 'о' в представката и 'и' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чета
От глагола 'дочитам', производен на 'чета' с представка 'до-' (за край на действието).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дочитане на главата
  • дочитане на романа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.