дружинник
[druˈʒinnik]
дружинник значение:
Какво е дружинник? Член на Доброволните отряди на трудещите се (ДОТ), помагащи на милицията в опазването на обществения ред в НРБ.
1. (история (социализъм)) Член на Доброволните отряди на трудещите се (ДОТ), помагащи на милицията в опазването на обществения ред в НРБ.
2. (история/военно дело) Член на бойна дружина или опълченски отряд (напр. в Българското опълчение по време на Освободителната война).
- Ударение
- дружѝнник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дру-жин-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дружинници
Примери за използване на дружинник
(история (социализъм))
- Дружинникът с червена лента на ръката направи забележка на младежите в парка.
(история/военно дело)
- Смелите дружинници отблъснаха атаката на редовната турска армия.
Синоними на дружинник
Как се пише дружинник
Грешни изписвания: дружиник, дрожинник, дружйнник, дружиннйк
Пише се с двойно нн, защото едното 'н' е от корена (дружин-а), а другото от наставката (-ник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дружина
Суфиксално образувание от съществителното 'дружина' (група, отряд) + '-ник'. Думата е семантично натоварена през различните исторически периоди (Възраждане, социализъм).
Употреба
Чести словосъчетания:
- народен дружинник
- отряд дружинници
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
