духовитост
[doxoˈvitost]
духовитост значение:
Какво е духовитост? Способност за бързо, остроумно и забавно мислене и изразяване; качеството на човек да бъде забавен и находчив.
1. (пряко) Способност за бързо, остроумно и забавно мислене и изразяване; качеството на човек да бъде забавен и находчив.
- Ударение
- духовѝтост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ду-хо-ви-тост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на духовитост
(пряко)
- Тя бе известна със своята духовитост и умение да разсмива компанията.
- Отговорът му бе лишен от обичайната духовитост.
Синоними на духовитост
Как се пише духовитост
Грешни изписвания: духовитос, доховитост, духувитост, духовйтост, духовитуст
Пише се с двойно о (дух-о-вит-ост). Завършва на звучна съгласна 'т' в групата '-ст'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дух
Образувана от корена 'дух' с прилагателната наставка '-овит' и субстантивиращата наставка '-ост'. Означава наличие на жив дух и остър ум.
Употреба
Чести словосъчетания:
- блестяща духовитост
- природна духовитост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
