Енциклопедия на българския език

находчивост

[nɐxotˈt͡ʃivost]

находчивост значение:

Какво е находчивост? Качество на личността, изразяващо се в умение бързо да се намират решения в трудни ситуации; съобразителност.

1. (психология) Качество на личността, изразяващо се в умение бързо да се намират решения в трудни ситуации; съобразителност.
Ударение
находчѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ход-чи-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на находчивост

(психология)
  • Благодарение на своята находчивост, той успя да поправи колата с подръчни материали.
  • Тя прояви изключителна находчивост в преговорите.

Антоними на находчивост

Как се пише находчивост

Коренът е 'ход', затова се пише с д, въпреки че пред 'ч' се чува като 'т' (обеззвучаване).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:находчив
Производна дума от прилагателното 'находчив' + суфикс за абстрактни съществителни '-ост'. Коренът е свързан с глагола 'находя/намирам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проявявам находчивост
  • природна находчивост