Енциклопедия на българския език

изобретателност

[izobrɛˈtatɛlnost]

изобретателност значение:

Какво е изобретателност? Способност за създаване на нещо ново, за намиране на оригинални решения в трудни ситуации; творчески подход.

1. (пряко) Способност за създаване на нещо ново, за намиране на оригинални решения в трудни ситуации; творчески подход.
Ударение
изобрета̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-зо-бре-та-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изобретателност

(пряко)
  • Инженерите проявиха завидна изобретателност при ремонта на машината.
  • Човешката изобретателност няма граници, когато става дума за оцеляване.

Антоними на изобретателност

Как се пише изобретателност

Основната гласна е е (бре), а не 'и'. Членуваната форма е с двойно 'т' (изобретателността), но основната форма завършва на едно 'т'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изобретя
Отглаголно съществително (изобретя -> изобретател -> изобретателност). Коренът е свързан със старобългарското 'обрѣсти' (намирам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • техническа изобретателност
  • проявявам изобретателност
  • липса на изобретателност