ев-
[ɛv]
ев- значение:
Какво е ев-? Първа съставна част на чужди думи, означаваща 'добър', 'благо-', 'хубав'.
1. (лингвистика) Първа съставна част на чужди думи, означаваща 'добър', 'благо-', 'хубав'.
- Част на речта
- неопределима част на речта
- Сричкоделение
- ев
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Примери за използване на ев-
(лингвистика)
- Евангелие (блага вест)
- Евфемизъм (благозвучен израз)
- Евкалипт (добре покрит)
Как се пише ев-
Пише се слято като част от думата. Пред беззвучни съгласни в някои случаи преминава във фонетично 'еф-' (напр. ефрейтор), но етимологично се запазва в думи като евтаназия.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:εὖ (eu)
От старогръцкото наречие εὖ (eu), означаващо 'добре', 'хубаво', 'истински'. В българския език влиза чрез заемки, често транслитерирано като 'ев-' пред гласни и звучни съгласни или 'еф-'.
