едновластие
[ɛdnoˈvɫastiɛ]
едновластие значение:
Какво е едновластие? Форма на държавно управление, при която върховната власт е съсредоточена в ръцете на един човек (монарх, диктатор).
1. (Политология) Форма на държавно управление, при която върховната власт е съсредоточена в ръцете на един човек (монарх, диктатор).
- Ударение
- едновла̀стие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ед-но-влас-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- едновластия
Примери за използване на едновластие
(Политология)
- Епохата на абсолютното едновластие приключи с приемането на конституцията.
- Той се стремеше към пълно едновластие в партията.
Синоними на едновластие
Антоними на едновластие
Как се пише едновластие
Грешни изписвания: едно властие, еднувластие, едновлъстие, едновластйе
Сложните съществителни имена, образувани от съчетание на числително и съществително име, се пишут слято (едно + власт + ие).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:единъ + власть
Сложна съставна дума (композит), калка на гръцката дума 'monarchia'. Състои се от корена за 'едно' и 'власт'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- абсолютно едновластие
- установяване на едновластие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
