еднозначност
[ɛdnoˈznat͡ʃnost]
еднозначност значение:
Какво е еднозначност? Качество на нещо, което има само едно значение или смисъл; липса на двусмислие.
1. (общо) Качество на нещо, което има само едно значение или смисъл; липса на двусмислие.
2. (математика/логика) Свойство на съответствие, при което на един елемент се съпоставя точно един друг елемент.
- Ударение
- еднозна̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ед-но-знач-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на еднозначност
(общо)
- Изисква се пълна еднозначност при формулирането на законовите разпоредби.
- Думата в този контекст притежава еднозначност.
(математика/логика)
- Еднозначност на функцията в дадения интервал.
Синоними на еднозначност
Антоними на еднозначност
Как се пише еднозначност
Грешни изписвания: едно значност, еднузначност, еднознъчност, еднозначнуст
Сложните съществителни имена се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:еднозначен
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното „еднозначен“ (един + знак/значение) чрез наставката за качество „-ост“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- еднозначност на решението
- семантична еднозначност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
