Dumite-BG – онлайн речник за българския език

езуитче

[ɛzuˈitt͡ʃɛ]

езуитче значение:

Какво е езуитче? Дете или млад човек, който проявява хитрост, лукавство, прикрирост и лицемерие; човек, който умее да се измъква с двусмислени отговори.

1. (преносно) Дете или млад човек, който проявява хитрост, лукавство, прикрирост и лицемерие; човек, който умее да се измъква с двусмислени отговори.
2. (история/религия) Млад възпитаник на езуитски колеж или млад член на ордена (умалително).
Ударение
езуѝтче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-зу-ит-че
Род
среден
Мн. число
езуитчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на езуитче

(преносно)
  • Това дете е малко езуитче, винаги успява да скрие пакостите си с невинна усмивка.

Синоними на езуитче

Антоними на езуитче

Как се пише езуитче

Грешни изписвания: йезуитче, езоитче, езуйтче
Дублетна форма с „йезуитче“, но „езуитче“ е също утвърдена в разговорната практика спрямо основната форма „езуит“ (която също има дублет йезуит).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:Jesuita
Производна на „езуит“ (член на Обществото на Исус, католически орден), което идва от лат. *Jesuita* (от Jesus). В българския език думата е навлязла с негативна конотация за лицемерие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • малко езуитче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.