Dumite-BG – онлайн речник за българския език

правдолюбец

[pravdoˈlʲubɛt͡s]

правдолюбец значение:

Какво е правдолюбец? Човек, който обича истината, държи на справедливостта и се бори за нейното възтържествуване.

1. (пряко) Човек, който обича истината, държи на справедливостта и се бори за нейното възтържествуване.
Ударение
правдолю̀бец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
прав-до-лю-бец
Род
мъжки
Мн. число
правдолюбци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на правдолюбец

(пряко)
  • Като заклет правдолюбец, той не можеше да подмине явната несправедливост в съда.
  • Всички го познаваха като непоколебим правдолюбец, който никога не лъже.

Синоними на правдолюбец

Антоними на правдолюбец

Как се пише правдолюбец

Грешни изписвания: правдолюбецт, правдалюбец, пръвдолюбец, правдулюбец
Думата е сложна съставна. Пише се слято, като съединителната гласна е -о- (между правда и любец).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правьда + любити
Сложна дума, образувана от основите на съществителното 'правда' (истина, справедливост) и глагола 'любя' (обичам), с наставката за деятел '-ец'. Следва модела на старобългарските композити.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям правдолюбец
  • заклет правдолюбец
  • наивен правдолюбец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.