Dumite-BG – онлайн речник за българския език

емлячен

[ɛmˈlʲat͡ʃɛn]

емлячен значение:

Какво е емлячен? Който се отнася до емляк (регистър на недвижимите имоти за данъчно облагане в миналото) или до самия данък върху имотите.

1. (Исторически / Административен) Който се отнася до емляк (регистър на недвижимите имоти за данъчно облагане в миналото) или до самия данък върху имотите.
Ударение
емля̀чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ем-ля-чен
Род
мъжки
Мн. число
емлячни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на емлячен

(Исторически / Административен)
  • В стария емлячен регистър имотът се водеше на името на дядо му.
  • Трябваше да се представи емлячен номер за уреждане на наследството.

Синоними на емлячен

Как се пише емлячен

Грешни изписвания: емлечен
Думата се пише с променливо я (емлячен - емлячни), което се запазва в зависимост от ударението и звуковия състав, но коренът е 'емляк'.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:emlâk
Произлиза от турската дума 'emlâk' (недвижим имот, имоти), която е множествено число на арабската 'mülk' (имот, владение). В българския език е навлязла чрез административната терминология на Османската империя.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • емлячен регистър
  • емлячна книга
  • емлячен номер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.