Dumite-BG – онлайн речник за българския език

есен

[ˈɛsɛn]

есен значение:

Какво е есен? Един от четирите годишни сезона между лятото и зимата; астрономически започва при есенното равноденствие (22/23 септември).

1. (пряко) Един от четирите годишни сезона между лятото и зимата; астрономически започва при есенното равноденствие (22/23 септември).
2. (преносно) Период на залез, на старост или на приключване на жизнения път.
Ударение
ѐсен
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-сен
Род
женски
Мн. число
есени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на есен

(пряко)
  • Златна есен покри планината с пъстри цветове.
  • Тази есен валежите бяха необичайно обилни.
(преносно)
  • Той навлезе в есента на своя живот с достойнство и мъдрост.

Синоними на есен

Антоними на есен

Как се пише есен

Грешни изписвания: есент

Думата се пише с е в края. При членуване, тъй като е от женски род и завършва на съгласна, се добавя членната морфема -та: есента.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѥсень
Наследена от праславянската форма *jesenь. Сродна с латинското autumnus (чрез древна индоевропейска връзка) и готското asans (жътва).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златна есен
  • късна есен
  • циганска есен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.