еснафин
[ɛsˈna.fin]
еснафин значение:
Какво е еснафин? Занаятчия, член на професионално сдружение (еснаф).
1. (историческо) Занаятчия, член на професионално сдружение (еснаф).
2. (преносно/пейоративно) Човек с ограничени, дребнави интереси, консервативен морал и стремеж към материално благополучие и външно благоприличие; еснаф.
- Ударение
- есна̀фин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ес-на-фин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- еснафи
Примери за използване на еснафин
(историческо)
- Старият еснафин спазваше стриктно устава на куюмджиите.
(преносно/пейоративно)
- Той се превърна в типичен еснафин, който се интересува само от новите си мебели.
- Душата му на еснафин не приемаше никакви рискове.
Антоними на еснафин
Как се пише еснафин
Грешни изписвания: иснафин, езнафин, еснъфин, еснавин, еснафйн
Пише се с е в началото и със с (обеззвучаване не настъпва писмено, макар в турския оригинал да е 's'). Наставката за единствено число е -ин.
Етимология
Произход:Арабски
Оригинална дума:aṣnāf
През турски 'esnaf', от арабското aṣnāf (класове, групи), множествено число на ṣinif (класа). В българския език думата първоначално означава занаятчия, член на еснафска организация.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дребен еснафин
- закоравял еснафин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
