етимон
[etiˈmɔn]
етимон значение:
Какво е етимон? Първоначалната форма и значение на думата, от която е произлязла съвременна дума; коренът или изходната лексема в езика източник.
1. (лингвистика) Първоначалната форма и значение на думата, от която е произлязла съвременна дума; коренът или изходната лексема в езика източник.
- Ударение
- етимо̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-ти-мон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- етимони
Примери за използване на етимон
(лингвистика)
- Латинската дума 'terra' е етимон на френската дума 'terre'.
- Речникът посочва гръцкия етимон на медицинския термин.
Синоними на етимон
Антоними на етимон
Как се пише етимон
Грешни изписвания: етимом, етймон, етимун
Думата се пише с 'и' във втората сричка и завършва на 'н'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:étymon
От старогръцки ἔτυμον (истина, истинско значение на думата), среден род на прилагателното ἔτυμος (истинен). В лингвистиката терминът се използва за първоизточника на дадена дума.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гръцки етимон
- общ етимон
- търсене на етимона
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
