еча
[ɛˈt͡ʃa]
еча значение:
Какво е еча? Издавам силен, продължителен, разнасящ се надалеч звук; кънтя.
1. (пряко) Издавам силен, продължителен, разнасящ се надалеч звук; кънтя.
- Ударение
- еча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- е-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на еча
(пряко)
- Гласът му ечеше из цялата планина.
- Камбаните ечаха тържествено.
Как се пише еча
Грешни изписвания: ечя
След шушкави съгласни (ч, ж, ш) се пише а, а не я – еча.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*jęčati
Звукоподражателен произход, свързан с издаване на силен, разнасящ се звук. Сродна със старобългарското *ѩчати*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- песните ечат
- еча надалеч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
