Енциклопедия на българския език

заварен

[zaˈvarɛn]

заварен значение:

Какво е заварен? Който е намерен или открит на дадено място или в дадено състояние при пристигането на някого.

1. (пряко) Който е намерен или открит на дадено място или в дадено състояние при пристигането на някого.
2. (семейни отношения) За син или дъщеря — който е от предишен брак на единия от съпрузите по отношение на новия съпруг.
3. (техника) Който е съединен чрез заваряване (при различна акцентовка: заварèн, от 'заварявам').
Ударение
завàрен
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
за-ва-рен
Род
мъжки
Мн. число
заварени
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заварен

(пряко)
  • Той беше заварен да спи на бюрото си.
  • Завареното положение не позволяваше бързи промени.
(семейни отношения)
  • Тя се грижеше за завареното си дете като за свое.
  • Имаше двама сина от първия брак и една заварена дъщеря.
(техника)
  • Металният елемент е здраво заварен за конструкцията.

Синоними на заварен

Антоними на заварен

Как се пише заварен

Грешни изписвания: зъварен, завърен
Думата се пише с 'е' в последната сричка, тъй като е причастие от глагола 'заваря' (II спрежение).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заварити
Минало страдателно причастие от глагола 'заваря' (намирам някого или нещо в някакво състояние). В значението на роднинска връзка произлиза от идеята за дете, което е 'заварено' (намерено готово) при встъпване в нов брак.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заварено положение
  • заварен син
  • заварена дъщеря
  • заварен труд