заветен
[zɐˈvɛtɛn]
заветен значение:
Какво е заветен? Който е скъп, съкровен, пазен като светиня или мечта.
1. (преносно) Който е скъп, съкровен, пазен като светиня или мечта.
2. (остаряло) Който е оставен по завещание или завет; завещан.
- Ударение
- завѐтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-ве-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заветни
Примери за използване на заветен
(преносно)
- Сбъдна се неговата заветна мечта.
- Това беше заветната цел на целия му живот.
(остаряло)
- Заветните имоти бяха поделени между братята.
Антоними на заветен
Как се пише заветен
Грешни изписвания: заветън, зъветен
Прилагателното завършва на -ен. При членуване гласната 'е' изпада: заветния.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:завѣтъ
Произлиза от съществителното 'завет' (обещание, завещание, договор). Коренът е свързан с глагола 'ветить' (говоря, обещавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- заветна мечта
- заветна цел
- заветно желание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
