свят

I. светъ̀т, света̀, мн. световѐ, (два) свя̀та, м. #1 Само ед. Съвкупността от материалната действителност; вселена. #2 Само ед. Земното кълбо и хората, които го населяват. Той е най-бързият лекоатлет в света. Пътувам по света. По света и у нас. #3 Разг. Само ед. Съвкупност от хора. Всякакъв свят е дошъл на панаира. #4 Прен. Област от живота, явленията, предметите и др. В света на приказките. Чудният свят на детето. #5 Отделна част от вселената; планета. Човекът се устреми към Космоса в търсене на нови светове. #6 Човешко общество, обществен строй. История на стария свят.
* Бял свят. — Разг. Добър, спокоен живот. Бял свят да не видиш!
* Виждам/видя бял свят. — Появявам се, раждам се, създавам се.
* За нищо на света. — В никакъв случай, каквото и да стане.
* Виждам/видя свят. — Пътувам много.
* Докато свят светува. — Докато има живот, докато има хора.
* Като/със света. — Както трябва, както е редно, добре.
* Оня свят. — Задгробният живот, животът след смъртта.
* Накрай света. — Много далеч.
* Отивам/отида си от света. — Умирам.
* Светът ми е крив. — Разг. В лошо настроение съм, отнасям се враждебно с всички.
* Светът няма да се свърши. — Не е фатално. II. свя̀та, свя̀то, мн. свя̀ти, прил. — вж. свет.