завеяност
[zɐˈvɛjɐnost]
завеяност значение:
Какво е завеяност? Състояние на човек, който е разсеян, отнесен, не съсредоточен в настоящия момент; отнесеност.
1. (Психология / Характер) Състояние на човек, който е разсеян, отнесен, не съсредоточен в настоящия момент; отнесеност.
- Ударение
- завѐяност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ве-я-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на завеяност
(Психология / Характер)
- Поради своята завеяност той забрави ключовете си на вратата.
- В погледа му се четеше някаква романтична завеяност.
Синоними на завеяност
Антоними на завеяност
Как се пише завеяност
Грешни изписвания: завеянос, завеянност, зъвеяност, завеянуст
Думата завършва на наставката -ост. При женски род, завършващ на съгласна, не се удвоява 'н' (освен ако коренът не завършва на 'н' и наставката не започва с 'н', но тук наставката е '-ост').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:завеян
Произлиза от миналото страдателно причастие 'завеян' + суфикс за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старческа завеяност
- пълна завеяност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
