Dumite-BG – онлайн речник за българския език

заглушителен

[zɐɡluˈʃitɛlɛn]

заглушителен значение:

Какво е заглушителен? Който е толкова силен или шумен, че причинява временна загуба на слуха или потиска всички останали звуци.

1. (Пряко) Който е толкова силен или шумен, че причинява временна загуба на слуха или потиска всички останали звуци.
2. (Техника / Военно дело) Който служи за потискане на сигнали, шумове или комуникации.
Ударение
заглушѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
заг-лу-ши-те-лен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заглушителен

(Пряко)
  • В залата се разнесе заглушителен тътен от експлозията.
  • Заглушителната музика пречеше на разговора.
(Техника / Военно дело)
  • Военните използваха заглушителен сигнал, за да прекъснат връзката на противника.

Антоними на заглушителен

Как се пише заглушителен

Грешни изписвания: заглошителен, заглушитилен, зъглушителен, заглушйтелен
Суфиксът е -телен, а не -тилен. Коренът се пише с у (от глух).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:глух
Образувано от корена 'глух' с префикс 'за-', наставка за каузативен глагол '-и-' (заглушавам) и прилагателна наставка '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заглушителен шум
  • заглушителен взрив
  • заглушителен сигнал

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.