заговоря
[zɐɡoˈvɔrʲɤ]
заговоря значение:
Какво е заговоря? Започвам да говоря; произнасям думи след мълчание.
1. (пряко) Започвам да говоря; произнасям думи след мълчание.
2. (комуникация) Обръщам се към някого с думи, влизам в контакт чрез реч.
3. (преносно) Започвам да ставам обект на разговори, слухове или клюки (обикновено в 3 л.).
- Ударение
- загово̀ря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-го-во-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- заговарям
Примери за използване на заговоря
(пряко)
- Детето най-после заговори след дългото боледуване.
- Ако заговоря сега, ще разваля изненадата.
(комуникация)
- Не смеех да я заговоря, защото изглеждаше ядосана.
- Той ме заговори на улицата, за да ме попита за часа.
(преносно)
- Цялото село заговори за тяхната тайна сватба.
Как се пише заговоря
Грешни изписвания: заговуря, зъговоря, загуворя
Думата се пише с две 'о'-та в корена. Ударението пада на второто 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:говоря
Образувано от префикс 'за-' (инхоативно значение - начало на действие) и глагола 'говоря'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заговоря на някого
- заговоря за работа
- заговоря на български
Фразеологизми:
- заговоря на друг език
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
