Dumite-BG – онлайн речник за българския език

заемополучател

[zaemopoluˈt͡ʃatɛl]

заемополучател значение:

Какво е заемополучател? Физическо или юридическо лице, което получава заем (кредит) и поема задължението да го върне при уговорени условия.

1. (финанси / право) Физическо или юридическо лице, което получава заем (кредит) и поема задължението да го върне при уговорени условия.
Ударение
заемополуча̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-е-мо-по-лу-ча-тел
Род
мъжки
Мн. число
заемополучатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заемополучател

(финанси / право)
  • Банката изисква поръчител, ако доходите на заемополучателя са недостатъчни.
  • Правата и задълженията на заемополучателя са описани в договора.

Синоними на заемополучател

Антоними на заемополучател

Как се пише заемополучател

Грешни изписвания: заемополачател, заимополучател, зъемополучател, заемуполучател, заемопулучател, заемополочател, заемополучътел
Пише се слято. Съединителната гласна е 'о'. Първата съставна част е 'заем', а не 'заим'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:заем + получател
Сложна дума, съставена от основите на 'заем' и 'получател', свързани със съединителна гласна 'о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изправен заемополучател
  • некорректен заемополучател

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.