заклатя
[zɐˈkɫatʲɐ]
заклатя значение:
Какво е заклатя? Започна да клатя, люлея или движа ритмично нещо настрани.
1. (пряко) Започна да клатя, люлея или движа ритмично нещо настрани.
2. (възвратно) Започна да се движа нестабилно, да политам (за човек или предмет).
- Ударение
- закла̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-кла-тя
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- заклатя се
- Видова двойка
- заклащам
Примери за използване на заклатя
(пряко)
- Вятърът заклати клоните на дърветата.
(възвратно)
- След удара боксьорът се заклати, но остана на крака.
Как се пише заклатя
Грешни изписвания: заклата, зъклатя, заклътя
Пише се 'заклатя'. Глаголът е от II спрежение (заклатиш, заклати).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клатити
От представка 'за-' (начало на действие) и 'клатя'. Коренът е сродни с думи за движение и люлеене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заклатя глава (в знак на отрицание)
- заклатя се от вятъра
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
