залюлея
[zɐʎuˈlɛjɐ]
залюлея значение:
Какво е залюлея? Да приведа нещо или някого в люлеещо се движение; да започна да люлея.
1. (пряко) Да приведа нещо или някого в люлеещо се движение; да започна да люлея.
2. (преносно) Да замаям някого (от удар или алкохол), да го накарам да загуби равновесие.
- Ударение
- залюлѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-лю-ле-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- залюлявам
Примери за използване на залюлея
(пряко)
- Вятърът залюля клоните на дърветата.
- Майката нежно залюля бебето в люлката.
(преносно)
- Силният удар го залюля и той едва се задържа на краката си.
Антоними на залюлея
Как се пише залюлея
Грешни изписвания: залюлея, залюлеа, зълюлея
Глаголът е от I спрежение. В минало свършено време формата е залюлях (променливо 'я').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:люляти
Префикс 'за-' (начало) + 'люлея'. Сродна със санскритското lul (движа се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- залюлея люлката
- земята ме залюля
Фразеологизми:
- залюлея се хорото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
