закънтяване
[zɐkɐnˈtʲavɐnɛ]
закънтяване значение:
Какво е закънтяване? Процесът на започване на силен, резониращ звук или ехо.
1. (пряко) Процесът на започване на силен, резониращ звук или ехо.
- Ударение
- закънтя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-кън-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- закънтявания
Примери за използване на закънтяване
(пряко)
- След удара последва мощно закънтяване на метала.
- Гласът му предизвика закънтяване в празната зала.
Синоними на закънтяване
Антоними на закънтяване
Как се пише закънтяване
Грешни изписвания: закънтявани, закънтеване, зъкънтяване, закантяване, закънтявъне
Пише се с 'я' в наставката '-яване'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кънтя
От глагола 'кънтя' с представка 'за-', означаваща начало на действие. Вероятно звукоподражателен произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- закънтяване на камбани
- глухо закънтяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
