замъждукане
[zɐmɐʒˈdukɐnɛ]
замъждукане значение:
Какво е замъждукане? Начало на действие, при което светлинен източник започва да свети слабо, да трепти или да мълее; поява на слаба, несигурна светлина.
1. (пряко) Начало на действие, при което светлинен източник започва да свети слабо, да трепти или да мълее; поява на слаба, несигурна светлина.
2. (преносно) Едва забележима поява или съживяване на надежда, чувство или живот.
- Ударение
- замъждỳкане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-мъж-ду-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- замъждукания
Примери за използване на замъждукане
(пряко)
- В далечината се забеляза замъждукане на самотна светлинка.
- След спирането на тока, единствената светлина беше слабото замъждукане на свещта.
(преносно)
- В очите му се видя замъждукане на надежда.
Синоними на замъждукане
Как се пише замъждукане
Грешни изписвания: замъждокане, замъждюкане, зъмъждукане, замаждукане, замъждукъне
Пише се с у в суфикса -ука-, характерен за глаголи, означаващи повтарящи се или слаби действия.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мъжда
От глагола 'замъждукам', производен на 'мъжда' (свети слабо, едвам). Свързано със старобългарското 'мижати' (мигам, жумя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- замъждукане на звездите
- едва забележимо замъждукане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
