засияване
[zɐsiˈjavɐnɛ]
засияване значение:
Какво е засияване? Действието по глагола засиявам; начало на излъчване на силна светлина или блясък.
1. (пряко) Действието по глагола засиявам; начало на излъчване на силна светлина или блясък.
2. (преносно) Промяна в изражението на лицето, изразяваща радост, щастие или въдушевление.
- Ударение
- засия̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-си-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- засиявания
Примери за използване на засияване
(пряко)
- Внезапното засияване на фаровете го заслепи за миг.
- Наблюдавахме засияването на зората над планинския хребет.
(преносно)
- Засияването на лицето ѝ при вида на подаръка беше неподправено.
- В очите му се четешe засияване от гордост.
Антоними на засияване
Как се пише засияване
Грешни изписвания: засиаване, засеяване, зъсияване, засйяване, засиявъне
Думата се пише с я (засияване), тъй като кореновата гласна е 'я' (от 'сияя'). Не се променя в 'е', тъй като не е под ударение в корена по правилото за променливото я, но следва морфологията на глагола.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сиꙗти
Произлиза от глагола 'засиявам', който е образуван чрез префикса 'за-' (начало на действие) и корена 'сияя' (светя, излъчвам светлина). Старобългарският корен е свързан с идеята за блясък и светлина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно засияване
- ярко засияване
- засияване от щастие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
