озаряване
[ozɐˈrjavɐnɛ]
озаряване значение:
Какво е озаряване? Процесът на осветяване на нещо със силна светлина; заливане със сияние.
1. (пряко) Процесът на осветяване на нещо със силна светлина; заливане със сияние.
2. (преносно) Внезапно просветление на ума, вдъхновение или поява на радостно чувство, което се изписва на лицето.
- Ударение
- озаря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-за-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- озарявания
Примери за използване на озаряване
(пряко)
- Озаряването на небето от фойерверките беше впечатляващо.
- С първото озаряване на хоризонта птиците запяха.
(преносно)
- В момент на внезапно озаряване той реши сложната математическа задача.
- Озаряването на лицето ѝ показваше, че е разбрала добрата новина.
Синоними на озаряване
Антоними на озаряване
Как се пише озаряване
Грешни изписвания: озарявъне, узаряване, озъряване
Пише се с я (променливо я) след р.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заря
Отглаголно съществително от 'озарявам', корен 'зар' (светлина, сияние).
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовно озаряване
- внезапно озаряване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
