занемея
[zɐnɛˈmɛjɐ]
занемея значение:
Какво е занемея? Губя способността си да говоря (временно или постоянно); ставам ням.
1. (пряко) Губя способността си да говоря (временно или постоянно); ставам ням.
2. (преносно) Преставам да говоря внезапно под въздействието на силна емоция (уплаха, изненада, възхищение).
3. (преносно) За околна среда, природа или звуци – ставам тих, преставам да издавам шум.
- Ударение
- занемѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-не-ме-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- занемявам
Примери за използване на занемея
(пряко)
- Старецът занемя след инсулта.
(преносно)
- Тя занемя от възторг пред гледката.
- Всички занемяха, когато чуха новината.
(преносно)
- Гората занемя в очакване на бурята.
Как се пише занемея
Грешни изписвания: занимея, зънемея
Думата се пише с 'е' в корена – от 'нем' (ням). Променливото 'я' (променливо я) се запазва пред мека сричка в края на думата в 1 л. ед.ч.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нѣмъ
Произлиза от старобългарската дума 'нѣмъ' (безсловесен, ням) с представка 'за-', указваща начало или настъпване на състоянието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- занемея от ужас
- занемея от учудване
- занемея от болка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
