запорване
[zɐˈpɔrvɐnɛ]
запорване значение:
Какво е запорване? Действието по зашиване на подгъв, обикновено с едри бодове (тропозиване) или прихващане на плат.
1. (шивачество) Действието по зашиване на подгъв, обикновено с едри бодове (тропозиване) или прихващане на плат.
2. (разговорно) Началото на бурно извършване на някаква дейност (засилване, хвърляне).
- Ударение
- запо̀рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-пор-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- запорвания
Примери за използване на запорване
(шивачество)
- Запорването на панталона отне само няколко минути.
- Внимателното запорване на хастара е важно за добрата форма на сакото.
(разговорно)
- След запорването на работата, те не спряха до вечерта.
Синоними на запорване
Как се пише запорване
Грешни изписвания: запурване, зъпорване, запорвъне
Пише се с о в корена (от 'поря'). Да не се бърка с 'запориране' (правен термин).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поря
Образувано от глагола 'запорвам' (несвършен вид на запоря). Коренът 'пор' е свързан с рязане или пробиване, но в случая с представката 'за-' придобива значение на подгъване или зашиване (запоря иглата).
Употреба
Чести словосъчетания:
- запорване на подгъв
- ръчно запорване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
