запустение
[zɐpoˈstɛniɛ]
запустение значение:
Какво е запустение? Състояние на място, което е изоставено, необитаемо или неподдържано; липса на живот и грижа.
1. (общо) Състояние на място, което е изоставено, необитаемо или неподдържано; липса на живот и грижа.
- Ударение
- запустѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-пус-те-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- запустения
Примери за използване на запустение
(общо)
- Старата къща беше потънала в пълно запустение.
- След войната градът изпадна в запустение.
Синоними на запустение
Антоними на запустение
Как се пише запустение
Пише се с у в първата сричка на корена (пуст) и с е в наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:запустѣти
От глагола 'запустея' (да стана пуст) + наставка '-ние'. Коренът 'пуст' е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно запустение
- мерзостта на запустението
Фразеологизми:
- мерзост на запустението
