засвидетелствуване
[zɐsviˈdɛtɛlstvuvɐnɛ]
засвидетелствуване значение:
Какво е засвидетелствуване? Официално или тържествено изразяване на отношение, чувство или почит към някого или нещо.
1. (общо) Официално или тържествено изразяване на отношение, чувство или почит към някого или нещо.
2. (право) Потвърждаване на факт или обстоятелство чрез свидетелски показания или документи.
- Ударение
- засвиде́телствуване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-сви-де-тел-ству-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- засвидетелствувания
Примери за използване на засвидетелствуване
(общо)
- Поднасянето на венци беше акт на засвидетелствуване на признателност към героите.
- Той потърси начин за засвидетелствуване на своята лоялност към компанията.
(право)
- Засвидетелствуването на подписа трябва да стане пред нотариус.
Синоними на засвидетелствуване
Антоними на засвидетелствуване
Как се пише засвидетелствуване
Грешни изписвания: засвидетелстване, зъсвидетелствуване, засвйдетелствуване, засвидетелствоване, засвидетелствувъне
Дублетна форма на засвидетелстване. И двете форми са книжовни, като формата на -уване се възприема като по-книжна и тържествена, произлизаща от глаголи на -увам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свидетел
Произлиза от глагола 'засвидетелствам'/'засвидетелствувам', който се базира на корена 'свидетел' (лице, присъстващо на събитие). Суфиксът '-ване'/-уване' образува отглаголно съществително, означаващо самия процес.
Употреба
Чести словосъчетания:
- засвидетелствуване на почит
- засвидетелствуване на уважение
- тържествено засвидетелствуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
