засвояване
[zɐsvoˈjavɐnɛ]
засвояване значение:
Какво е засвояване? Действието да започнеш да считаш някого за близък, за „свой“; сродяване или приобщаване.
1. (диалектно/рядко) Действието да започнеш да считаш някого за близък, за „свой“; сродяване или приобщаване.
2. (архаично/диалектно) Присвояване, вземане на нещо за свое.
- Ударение
- засвоя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-сво-я-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- засвоявания
Примери за използване на засвояване
(диалектно/рядко)
- След сватбата започна бързото засвояване на новите роднини.
(архаично/диалектно)
- Обвиниха го в засвояване на чужда земя.
Синоними на засвояване
Антоними на засвояване
Как се пише засвояване
Грешни изписвания: засвоя ване, зъсвояване, засвуяване, засвоявъне
Думата следва правописа на глаголите от III спрежение на -явам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свой
Произлиза от 'свой' -> глагол 'своя/своявам' (приемам за свой) с префикс 'за-'. Често се бърка с 'усвояване' или архитектурния термин 'засвождаване' (правена на свод).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
