затаяване
[zɐtɐˈjavɐnɛ]
затаяване значение:
Какво е затаяване? Временно спиране или задържане (най-често на дишането) от напрежение, страх или очакване.
1. (физиология/психология) Временно спиране или задържане (най-често на дишането) от напрежение, страх или очакване.
2. (преносно) Скриване, пазене в тайна на чувства, мисли или присъствие.
- Ударение
- затая̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-та-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- затаявания
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на затаяване
(физиология/психология)
- Публиката наблюдаваше с затаяване на дъха изпълнението на акробата.
- При всяко затаяване на дъха сърцето ѝ прескачаше.
(преносно)
- Затаяването на истината само влоши положението.
- Тя усещаше затаяване на гняв у събеседника си.
Синоними на затаяване
Антоними на затаяване
Как се пише затаяване
Грешни изписвания: затаяваня, затояване, зътаяване, затъяване, затаявъне
Пише се с 'я' след гласна в корена (та-я), когато следващият звук е твърд.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:tajna
От глагола 'затаявам' (скривам, спотайвам), свързан със старобългарската дума 'таина' (тайна) и глагола 'таити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- затаяване на дъх
- затаяване на чувства
Фразеологизми:
- с затаяване на дъха
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
