звънкост
[zvɤnkost]
звънкост значение:
Какво е звънкост? Качеството на звук, който е ясен, силен, мелодичен и с продължително отзвучаване.
1. (общо) Качеството на звук, който е ясен, силен, мелодичен и с продължително отзвучаване.
2. (лингвистика) Акустична характеристика на съгласните звукове, при която гласните струни вибрират (звучни съгласни).
- Ударение
- звъ'нкост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звън-кост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на звънкост
(общо)
- Звънкостта на смеха ѝ изпълни стаята.
- Инструментът се отличава с невероятна звънкост и богат тембър.
(лингвистика)
- Обеззвучаването е загуба на звънкост в края на думата.
- Корелацията по звънкост е характерна за българската консонантна система.
Синоними на звънкост
Антоними на звънкост
Как се пише звънкост
Грешни изписвания: звънкъст, званкост, звънкуст
Пише се с 'ъ' в корена (проверка: звън) и завършва на -ост.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звънъ
Образувано от прилагателното 'звънък' + наставката '-ост'. Коренът 'звън' има звукоподражателен произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кристална звънкост
- корелация по звънкост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
