злоумишленост
[zlouˈmiʃlɛnost]
злоумишленост значение:
Какво е злоумишленост? Наличие на зла умисъл; преднамерено желание да се навреди или да се извърши нещо лошо/незаконно.
1. (право/етика) Наличие на зла умисъл; преднамерено желание да се навреди или да се извърши нещо лошо/незаконно.
- Ударение
- злоумѝшленост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зло-у-миш-ле-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на злоумишленост
(право/етика)
- Съдът трябваше да докаже злоумишленост в действията на подсъдимия.
- Нямаше злоумишленост в постъпката му, а по-скоро небрежност.
Синоними на злоумишленост
Антоними на злоумишленост
Как се пише злоумишленост
Грешни изписвания: зло умишленост, зломишленост, злуумишленост, злоомишленост, злоумйшленост, злоумишленуст
Пише се слято. Съхранява се гласната у от корена „умисъл“/„ум“.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зло + умисъл
Сложна дума, комбинираща корена „зло“ и производни на „мисъл/умисъл“, преминаваща през прилагателното „злоумишлен“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проява на злоумишленост
- доказана злоумишленост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
