издихание
[izdiˈxaniɛ]
издихание значение:
Какво е издихание? Действието издишване; изпуснат дъх.
1. (остаряло/поетично) Действието издишване; изпуснат дъх.
2. (преносно) Краят на живота; сетен дъх.
- Ударение
- издиха̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ди-ха-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- издихания
Примери за използване на издихание
(остаряло/поетично)
- Чуваше се само тежкото му издихание в тишината.
- С едно последно издихание пламъкът на свещта угасна.
(преносно)
- Той остана верен на идеите си до последно издихание.
Антоними на издихание
Как се пише издихание
Грешни изписвания: издиханйе, издехание, йздихание, издйхание, издихъние
Пише се с 'и' в корена (-дих-), сродно с 'дишам', 'дъх'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из + дъх/дишам
От глагола 'издишам' (изпускам дъх) с наставка за отглаголно съществително '-ние'. Има църковнославянски оттенък.
Употреба
Фразеологизми:
- до последно издихание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
