изкомандуване
[izkomanduyanɛ]
изкомандуване значение:
Какво е изкомандуване? Издаване на рязка, отчетлива заповед; действие по произнасяне на команда.
1. (военно дело) Издаване на рязка, отчетлива заповед; действие по произнасяне на команда.
- Ударение
- изкоманду̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ко-ман-ду-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изкомандувания
Примери за използване на изкомандуване
(военно дело)
- Гръмкото изкомандуване 'Напред!' накара войниците да тръгнат.
- След кратко изкомандуване ротата се строи.
Синоними на изкомандуване
Как се пише изкомандуване
Грешни изписвания: искомандуване, изкоманване, йзкомандуване, изкумандуване, изкомъндуване, изкомандоване, изкомандувъне
Правилно е изписването с 'у' (от глагола командвам/командувам). Двойно 'н' не се пише в единствено число.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:commandare
Чрез западноевропейски езици (френски commander, немски kommandieren), навлязла в българския език. Суфиксът '-уване' е характерен за вторично образуване от глаголи на '-увам'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
