изкушител
[iskuˈʃitɛl]
изкушител значение:
Какво е изкушител? Човек, който съблазнява, подвежда някого да извърши нещо (обикновено нередно или забранено); съблазнител.
1. (общо) Човек, който съблазнява, подвежда някого да извърши нещо (обикновено нередно или забранено); съблазнител.
2. (религия) Епитет за Дявола (Сатаната), който подтиква човека към грях.
- Ударение
- изкушѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ку-ши-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изкушители
Примери за използване на изкушител
(общо)
- Той се яви като изкушител и ѝ предложи лесна печалба.
- Тя беше истински изкушител с чара и интелекта си.
(религия)
- В пустинята Христос отхвърли предложенията на Изкушителя.
Синоними на изкушител
Антоними на изкушител
Как се пише изкушител
Грешни изписвания: искушител, изкошител, йзкушител, изкушйтел
Пише се с з в представката из- и с у в корена (от вкус, кусам - опитвам). Сравни с изкусен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искоусити
От глагола 'изкушавам' (старобълг. искоусити - пробвам, опитвам) + наставка за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям изкушител
- ролята на изкушител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
